Село Калояново е населено място, което се намира на територията на област Сливен и е популярно най-вече със зараждането на движението на горяните в региона. Това се случва някъде през 1951-ва или 52-ра година, а тези хора определено представляват интерес за българските историци и изследователи. Като цяло именно сливенският регион става главен център на горянското движение, за които има доста сведения в учебниците, онлайн издания и други. Тези хора се различават от другите по това, че имат коренно различен мироглед за развитието на страната. Димитър и Стефан Йорданови са братя и едни от първите застъпници на горянското движение, но не бива да забравяме и още едно известно име. То е на Дамян Неделчев, които в селото са на особена почит и са считани за местните символи. Начо Стоянов също заслужава адмирации за дейността си, макар че тя е по-скоро в обществения сектор. Благодарение на него в селото отваря врати първото училище.
Това става възможно, защото Стоянов преотстъпва къщата си в Калояново и така тя се превръща в учебна сграда. През 1939-та година селото вече има своя собствена църква, която на следващата година получава официално освещаване в присъствието на трима владици. Те идват съответно от Сливенската, Търновската и Старозагорската митрополии, но всъщност за изграждането на храма главната заслуга е предимно на местните. Те лично отделят от собствените си парични средства и най-вече от времето и труда си, за да получат собствен православен храм. И днес, както и в миналото, благодарение на близо 2000 декара земеделска земя, годна за обработване, основен поминък на населението си остава земеделието. С това се препитават и много други хора от различните краища на страната. Междувременно в селото през 2007-ма година се правят подробни археологически проучвания на могили, за които е установено, че са от тракийски тип. Предводител на експедицията е видният археолог Георги Китов, който за съжаление загива трагично при инцидент с влак. Могилите край селото не изчезват с траките, а още в първото столетие след раждането на Христос римляните ги използват. Но интерес представлява най-вече една от могилите, на които се натъкват хората от ТЕМП.
Край Калояново те откриват кухина, която на първо време решават да запълнят с пяна. Така се взимат отпечатъци от мястото и се оказва, че това са маса и стол. Това е нещо като шезлонг, а находката има особено ценно и голямо значение като цяло за родната история. До момента не са открити мебели от тази епоха, а именно екипът на Китов прави обществено достояние тази рядка забележителност. По-нататък учените се натъкват на друга могила, която се оказва останки от разрушен и действащ в епохата на древността храм. Пищната украса на храма е леко загатната благодарение на намерените парченца от мазилка във вътрешната част на храма. Само за едно редовно провеждано събитие на територията на селото има достоверна информация. То се провежда всяка година и е свързано със събирането на кукери в централната част. После облечените с кукерски костюми хора обикалят къщите за здраве и за да гонят злите сили.
